Кредитният пазар у нас може да бъде описан с ниските лихви, високата ликвидност и големия брой кредити.
Още през 2020г., когато започна кризата поради пандемията, представителите на банковия сектор многократно изтъкваха, че банките у нас са високо ликвидни и имат заделени средства.
Малко след това бе въведен банковият мораториум, който позволи на бизнеса, засегнат от затварянията и противоепидемичните мерки, да отложи своите вноски – по този начин кредитният рейтинг остана един и същ.
Дори сега, след старта на военните действия в Украйна и последвалата ги парична криза, управителят на Българската народна банка Димитър Радев увери гражданите в свое изявление, че банковият сектор у нас има възможност да реагира адекватно на това предизвикателство. По думите му става ясно, че у нас е изграден устойчив капацитет за работа на сектора по време на кризи.
В допълнение, кредитирането в България продължава активността си, поради ниските лихвени проценти. Това е тенденция, която се запазва и през тази година.
От последните данни на БНБ става ясно, че през първите два месеца на новата година лихвите по заеми за домакинствата продължават да намаляват – края на миналия месец средният лихвен процент по кредитите за потребителите се е понижил до 7,77%, а ипотеките са поевтинели до 2,60%.
Данните всъщност показват, че обемът на изтеглените кредити не е изненадващ.
Според редица кредитни консултанти у нас няма причина финансовите институции да повишават лихвените си проценти. Също така в последните седмици две търговски банки у нас допълнително са намалили лихвите по ипотечните заеми.
Въпреки оптимистичните данни за банковия сектор у нас, икономическата теория предполага, че повече пари в икономиката неминуемо водят до по-висока инфлация. Същевременно, ниските лихви, стимулиращи търсенето на заеми, допълнително допринасят за нейното увеличение.