Основната цел на фундаменталния анализ е да се намери справедливата стойност на една компания. Това понятие е различно от цената, на която се търгува на пазара. Ако справедливата стойност на дадена компания е над цената, на която се търгува на пазара, то тогава анализът показва, че акцията трябва да струва повече от пазарната си цена и евентуална покупка би имала смисъл.
Има различни методи за намиране на справедливата стойност на една компания, но основната идея е една и съща – компанията струва сумата на дисконтираните си бъдещи парични потоци. Бизнесът на дадена фирма струва колкото всичките си бъдещи печалби, които трябва да се дисконтират, защото 1 лв. получен след една година струва по-малко от 1 лв. получен сега.
Теорията изхожда от начина, по който бизнесът създава добавена стойност за своите собственици. Ако притежавате малък бизнес, то той би имал стойност колкото пари може да генерира. Справедливата стойност е свързана неотменимо с печалбата на компанията.
Съпоставимост при търговията
Едно от допусканията при метода на дисконтираните парични потоци е рационалността на хората. Никой не би купил бизнес за повече от дисконтираните му парични потоци. Това допускане се отнася за пазара на акции. Но тогава защо цените на компаниите се променят всеки ден и то в такава голяма степен, когато справедливата им стойност на се променя толкова често?
Истината е, че много хора не разглеждат акциите като дисконтирани парични потоци, а като средство за търговия. Целта е да се реализира капиталова печалба и когато е възможно, да продадеш книжата си на някой на по-висока цена. В този случай един инвеститор не би се интересувал от справедливата им стойност. Според някои инвеститори успехът в търговията се дължи повече на улавянето на пазарните трендовете и тенденции, отколкото на определянето на справедливата стойност на компаниите.
Това са основните различия между техническия и фундаменталния инвеститор. Привържениците на техническия анализ се влияят основно от трендовете на пазара. Коя от двете стратегии е по-добра? – никоя. Всяка стратегия си има различни методи. В общия случай фундаменталният анализ се използва предимно при по-дългосрочно инвестиране, докато техническият анализ е използван по-често при по-краткосрочните стратегии.
На практика
Идеята за дисконтираните парични потоци изглежда много добре на теория, но приложението ѝ в практиката е сравнително сложно. Едно от неизвестните е колко в бъдещето да прогнозираме паричните потоци? Достатъчно трудно е прогнозата на потока за следващата година, а за следващите 10 би било още по-трудно. Възможно е за толкова време компанията да е излязла от бизнеса. Съществува възможност тя да бъде успешна и през следващите 100 години. Това се причините, поради които се използват различни методи за оценка, но при всички тях присъства неопределеността на бъдещето.
Нека разгледаме примерен модел за оценка на компания. Примерът е опростен, но идеята е да се покаже реалното приложение на фундаменталния анализ. По следния начин изглежда един анализ на финансовите резултати:
_1_1.png)
При прогнозирането напред във времето трябва да се определят различните норми на растеж на компанията през различните фази на развитие. По тази причина модела е разделен на две части: (1) определяне на дисконтираните парични потоци за следващите пет години и (2) определянето на терминалната стойност, която представлява сумата на дисконтираните паричните потоци след петата година.
В посочения пример се приема, че паричните потоци ще се увеличават с 15% на година, след което ще продължат да нарастват с 5% годишно след петата година. Първо, събираме всички парични потоци от първите пет години и ги дисконтираме, за да получим настоящата им стойност. След това преминаваме към втората част, в която ще определим паричните потоци формирани след петата година при годишен ръст от 5%. Паричните потоци се дисконтират към петата година, след което се дисконтират до настоящата си стойност.
Събираме настоящата стойност намерена във втората част със сумата от настоящите стойности на паричните потоци за първите пет години (намерени в първата част) и вече имаме справедливата стойност на компанията (при предварително допуснатите предположения – ръст, дисконтов процент и др.). Ако справедливата стойност е над пазарната, това е индикация за покупка. По-долу сме разгледали всички компоненти на модела:
- Парични потоци за предходна година – теоретичната стойност или общата печалба, която акционерите могат да си разпределят за предходна година;
- Ръст – процентът, с който се очаква да нараства печалбата през следващите пет години;
- Парични потоци – теоретичната стойност, която акционерите биха получили, ако си разпределят цялата печалба;
- Дисконтов фактор – коефициентът, с който се дисконтират паричните потоци, за да се определи настоящата им стойност;
- Настоящата стойност на пар. потоци – паричните потоци умножени по дисконтовия фактор;
- Паричен поток през петата година – сумата, която акционерите биха могли да си разпределят през петата година;
- Ръст – процентът, с който се очаква да нараства печалбата след петата година;
- Паричен поток през шестата година – сумата, която акционерите биха могли да си разпределят през петата година;
- Норма на капитализация – дисконтовият процент (частното) във формулата за нарастващ перпетюитет. Формира се като от дисконтовия процент се извади очаквания ръст;
- Стойност в края на петата година – стойността на компанията след пет години;
- Дисконтов фактор за петата година – коефициентът, с който се дисконтира стойността в петата година, за да се намери настоящата стойност;
- Настояща стойност на терминалната стойност – настоящата стойност на компанията в петата година.
Това е опростен вариант на фундаментален анализ на паричните потоци с цел оценка на компания. Други методи за подобна оценка включват нетна печалба, парични потоци (за акционерите или фирмата като цяло), EBITDA и редица финансови измерители. Всеки един от тях има свои предимства и недостатъци при извършването на оценка.