Напрежението между САЩ и Китай е в своята най-висока точка и докато американските санкции се засилват срещу китайския сектор, китайската реакция не се бави. Този път Китай изпълнява своята стратегия по-целенасочено. Американските санкции се опитват да попречат на западните компании да доставят на китайски клиенти новаторски полупроводници и инструменти за тяхното производство. Въпреки това, Китай отвръща бързо и настъпателно. През юли тази година Китай обяви ограничения върху износа на два метала – галий и германий, които са от съществено значение за чиповете и други технологии. Този ход се разглежда като част от „началото“ на китайското възмездие.
Новите законодателни мерки на Китай са част от стремежа на страната да се противопостави на американските усилия за контрол върху технологичните цели на Китай. Китайският лидер Си Цзинпин призова за „международна правна борба“, като призова регулаторите да реагират на западната принуда. Този призив доведе до издаването на няколко закона, които създадоха структура на китайската реакция спрямо търговската война срещу САЩ.
Новите закони включват създаването на „списък на ненадеждни субекти“, чрез който се налагат санкции на компании, които вредят на китайските интереси. Освен това беше въведен закон за контрол на износа и закон срещу санкции, които предоставят възможности за контрамерки срещу тези, които налагат санкции на Китай. Новите закони също така предоставят възможност за контрол върху киберсигурността и разпореждане с минерални ресурси, което води до повече несигурност за чуждестранните компании.
Подобни законодателни инициативи вече се прилагат на практика. Примери са включването на американски фирми, които продават оръжие на Тайван, в „списъка на ненадеждни субекти“ и блокирането на американски производители на чипове да инвестират и търгуват с Китай. Законите обаче не са формулирани достатъчно ясно, което прави оценката на потенциалните последствия за западните компании трудна. В същото време, новите закони засягат и чуждестранните купувачи на китайски минерали и компоненти, което допълнително затруднява бизнеса на техните компании.
Забраните, наложени върху двата чип метала – галий и германий, представляват сериозно стратегическо предизвикателство за САЩ. Стартът на новите правила на 1 август изисква износителите да се обръщат за лицензии, за да продават тези метали на чуждестранни клиенти. Галий, за който Китай държи 98% от световния добив, е ключов компонент за съвременната военна технология, включително противоракетни системи и радари на САЩ. Недостигът на галий може да предизвика дългосрочни трудности за американската отбранителна индустрия. Галиевият нитрид, например, е важна съставка за високоефективни полупроводници, което може да забави развитието на технологичните цели на Запада.
Въпреки това, Китай трябва да бъде внимателен с действията си. Забраните за износ може да стимулират Запада да развие собствени производствени възможности и да потърси алтернативни доставчици. Това би намалило влиянието на Китай в дългосрочен план. Освен това, етикетирането на големите западни компании с китайски операции като „ненадеждни субекти“ може да има отрицателни последствия за китайските работни места.
Досега министерствата на търговията и външните работи на Китай са следвали по-прагматичен подход при изпълнението на законите. Въпреки това, със засиленото разрастване на технологичната война, Комисията за национална сигурност на Китай, ръководена от Си Цзинпин, може да поеме по-активна роля, което е източник на загриженост. Последиците са значителни и не засягат само бизнесите на китайска и американска територия, но и цялата глобална икономическа динамика.